ПООТЖИВЯ̀ВАМ СИ, -аш си, несв.; поотживèя си, -èеш си, мин. св. поотживя̀х си, прич. мин. св. деят. поотживя̀л си, -а си, -о си, мн. поотживèли си, св., непрех. Отживявам си в известна степен, обикн. достатъчно. Тя беше си поотживяла на младини и сега старостта не ѝ тежеше така много.